Какво име да дадем на детето си Произход и значение на личните имена Как българите избирали име на детето си
АЗБУЧНИК на българските имена: А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Астрология на имената Откровение за името Име и съдба Най-популярните 100 имена в Америка

Дабижа старо пожелателно име "да бъде жив"
Давер далечно видоизменено от Давид
Давид библейско име - евр. "възлюблен"
Давит, Давина от Дафина
Дагор вместо Диагор (вж. Диагор)
Дайно от Даньо или от Дай(о) + но
Дайо, Дайчо пожелателно име: дай му, Боже, всичко
Дамаскин от дамаскин - "сборник с църковни  поучения"
Даме съкратено от Дамян или от Адам
Дамян име на календарен светия; евр. "победител"
Дамяна, Дамянка женска форма на Дамян
Дан, Дани (умалит.) съкратено от Йордан или Данаил
Дана съкратено от Йордана или Богдана
Данаил разговорна форма на Даниил - име на библейски пророк (вж. Даниил)
Даниел, Даниела  вместо Даниил, през латински
Даниил среща се по-рядко, име на библейски пророк, евр. "Божи съдник"
Данчо, Даньо съкратено от Йордан
Дара женска форма на Даро - съкратено от Тодор, или от Божидар и преосмислено като дар (детето е дар);
Дарен, Дарена от Дар(о), Дар(я)
Дарий, (Дария - ж.форма) от гр. Dareios - име на староперсийски цар и на календарен светия
Дарин, Дарко, Даро, Дарина, Даринка, Даря съкратено от Тодор или Божидар и преосмислено като дар
Дафина, Дафинка, Дафин от гр. dafne - дафина, лаврово дърво
Дафна, Дафне вж. Дафина
Дева от църк. Света Дева Мария
Девина, Девиния кръстоска от Дева и лат. divina - "божествена"
Дедо, Дедьо от диал. дедьо: да наследи дядо си, да бъде като него, да доживее внуци;
Дейо от ст.бълг. дяйон "работя, правя, действам" (глаголът е запазен в недей)
Дельо, Делян, Деляна а) от ст.бълг. дялати "работя" 
б) съкратено от Недельо
Демир (ж.форма - Демира) от тур. demir - "желязо"
Дена, Денка съкратено от Младена, Севдена и т.н.
Дениза от фр. Denise
Денис от тур. deniz - "море"
Денислав осъвременено от Деньо, а то - от Младен, Раден, Найден и т.н.
Деница от звездата  Денница; сравни със Зорница, Звезда
Деса съкратено от Десислава или ж. форма от Десьо
Десимир, (а) разширено от Десьо, а то - форма на Дечо
Десислав старинно име от 15-16 век - от ст.бълг. десити - "намирам, постигам"
Десислава женска форма от Десислав; старинно, възобновено
Деспа, Деспина от гр. despoina - "господарка, госпожа"
Деспот от гр. despotes - "господар, владика"
Детелин от тревата детелина; стар псевдоним на хайдутин от Копривщица
Детелина женска форма срещу Детелин; възобновено в ново време
Дечо, Дечко умалително от Делчо (Неделчо)
Дея женска форма срещу Дейо, преосмислена като лат. dea - "богиня" 
Деян, Деяна от Дейо; типично за Панагюрище
Джанго от Чанко (от Вълчан, Стоян, Цветан и т.н.)
Джена от Гена с преход на г в дж
Джендо, Дженда от Гендо
Джеро от Геро (от Георги)
Дживан от перс.-тур. civan - "юноша, младеж"
Джина от Гина
Джована от итал. Giovanna
Джовани от итал. Giovanni
Джоро, Джорго видоизменено от Георги
Диагор от гр. Diagoras - име на старогръцки поет
Диаманди от гр. diamanti - "диамант"
Диана от лат. Diana - име на римската богиня на лова и светлината; в последните години свързано с името на Лейди Ди
Дивдена според някои учени  - "дива, палава мома"
Дивна от дивна - т.е. много хубава
Дида, Дидка от Димитрина, Дина
Дико съкратено от Димитър или вместо Динко
Дилян, Диляна вместо Делян, (а); преосмислено по билката дилянка (валериана)
Диман, Димана, Дими от Дим(о) + -ан(а), а то от Димитър
Димитър, Димо 
Димитринка, Димка
а) разговорна форма от Димитри(й) - от гр. Demetrios - "посветен на богинята на плодородието Деметра" 
б) свързва се със свети Димитър 
Много разпространено в цялата страна.
Дина, Динко, Диньо съкратено от Костадин(а) или Господин(а)
Дио от гр. dios - "божествен; светъл"; име на календарен светия
Дионис, Диониси(й) от гр. Dionysios - "посветен на бог Дионис"; 
имена на календарни светии
Добра, Добри, Добрян, Добрина, Добрил, Добряна от прилаг. добър, добра
Добривой "добър воин"
Добродан "даден за добро"
Добромир, Добромира старинно име - "добро на света"; в по-ново време така осъвременяват Добри
Доброслав, Доброслава старинно име - "който се слави с добро" или "който има добра слава"; отговаря на гръцкото Агатокъл
Доля старо име - женска форма от Дольо (от Радол, Видол и т.н.); в по-ново време разпространено по литературен път от Славейковия Иво Доля
Домина от лат. domina - "господарка"
Доминика от лат. dominica - "неделя"
Домна съкратено от Домина или от Доминика; или от гр.Domnike - календарна светица Домника
Донка, Доньо, Донко, Дончо съкратено от Андон
Дора съкратено от Тодора
Дориан, Дориана англ. Dorian, разпространено по литературен път от небезизвестния роман на О. Уайлд  - "Портретът на Дориан Грей"
Дориета от Дора с фр. -ette
Доротей, Доротея от гр. Dorotheos - "дар Божи" - име на календарен светия
Доста от наречието доста а) заклинателно име при нежелано многодетство с момичета 
б) защитно име при детска смъртност;
Досьо съкратено от Теодоси
Драга от прилагат. драга
Драган, Драгия, Драгой, Драгоя, Драгньо, Драго, Драгойко от прилагат. драг
Драгодан "даден на драго сърце"
Драголюб "драг и любим"
Драгомир, Драгомира старинно име: "драг на света"; възобновено през Възраждането
Драгослав старинно име - "комуто е драга славата"
Драгостин от драгост + ин - "който създава, носи драгост"
Дража, Дражо от Драго с преход на г в ж
Друми съкратено от Продрум и преосмислено: да бъде вечен като друм
Дуня от диал. дуня - дюля
Душан, Душана, Душко старинно пожелателно име: да има душа винаги, да живее
Дяко от Дянко, което пък е умалителна форма от Дяно - стегната форма на Деян
Г Е
Начална страница
АЗБУЧНИК на българските имена: А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
e-mail: margaritta@abv.bg